албумите шедьоври. представляващи нещо повече от 13 рандом парчета натикани на едно сиди. албумите оставащи като тумор в мозъка ти. албумите които просто винаги пускаш от начало докрай, защото просто е безсмислено да пуснеш едно парче от тях. албумите които са точно на мястото си и една песен по малко или повече биха развалили съвършенството до което са достигнали. ето ги и тях
11. Pink Floyd – The Dark Side Of The Moon
Може би албума който цял свят запомни. Неоспоримо и от всеки. За него максимата за слушането му от до може би върви най-крайно. Безкрайно обвързани едно с друго парчета и адски разннообразни, сякаш показващи ти нещата от всеки един ъгъл. Какъвто би трябвало да бъде всеки един цялостен албум.
11. Gorillaz – Demon Days
Един по-скоро музикално спектакъл от колкото албум на един по скоро музикален проект от колкото група. горилаз остават за мен един от най-интересните прецеденти в музикалната история. Показващи че не лицето на една група е най-важното при правенето на една група и едновременно с това създаващи изключително идейно фалшиво лице сътворява един мултиартистичен продукт. А следния албум, особено виждайки му оригиналното сиди с целия арт уърк, и гледайки концептуалното концертче за албума просто сразява с посланията и идеята на всички песни.
11. Portishead – Third
Третия. Скандалния. Различния. Албума който определено не е за всеки, дори говорейки за дай хард феновете на портис. Мен лично ми трябваха поне 20 слушания за да успея да вникна в него. Но когато го направи, беше категорично. За мен това не беше обикновения албум който всяка една група пуска переодично през 3 години. И всичките тези години не мисля че са се занимавали именно с това. За мен той е нещо като изблик който неизменно идва и си отминава. Който е искал още от същото да си слуша dummy. До колкото разбрах портис май ще се разпадат, така че албума за мен а може би и за тях е един грандиозен предсмъртен реквием. rip.
11. David Bowie – Outside
=
Непредсказуемия бауи който предсказва всяко едно бъдещо музикално течение години преди създаването му. Въпросния албум е 95та, поставяща го в периода на късния бауи, и естествено излъчва звучене много типично за това което е известно в края на деветдесетте. доказателство за един от редките случаи в които един човек е актуален след 30 години музикална история и над 20 издадени албума, без да измени на стила си.
11. Nine Inch Nails – The Fragile
един изключително неоценен албум от музикалната критика и изключително оценен от мен. трент резнър в своя чуплив период. за пръв път тръгващ да гони по различна насока за изява на своите музикални послания. много по различен от предните два албума, много по различен и от следващите му. и някак намиращ в мен перфектния баланс. Със солидната бройка от 23 парчета. пропуснах ли да кажа че ми е любимия.
11. Pearl Jam – Ten
Наистина не знам какво да кажа тук. Не вярвам и някой да се нуждае да кажа нещо точно за този албум. we all know.
11. Massive Attack – 100th Window
албума дело почти изцяло само на 3d. показващ че massive не са от хората обичащи да се повтарят и твърдо странящ от музикалното движение което те създават. след мрачния и твърд mezzanine вкуса от 100th window е по замъглен и придаващ една доста особена post атмосфера. приличащ повече на едно огромно дълго парче от колкото на няколко отделни, което се дължи на факта че е много по селенасочен от ранните албуми които ти дават по мъничко от всичко.
11. Radiohead – Amnesiac
radiohead и те милите отказват да направят албум приличащ си с някой друг който са правили. и наистина смело. след безпорния музикален фурор ok computer който ги превръща в едва ли не най-слушаната модерна група в целия свят, всеки би очаквал че една група ще продължи да копае там където е намерила златна жилка. ама не. radiohead пускат amnesiac който е хм… абсолютно нищо общо с това което е ok computer. депресията на том йорк в най-висшата и форма. и тоя албум наистина успява да създаде впечатлението което ми оставя когато някой ми каже radiohead. авангардния албум от който винаги ме побиват тръпки.
11. Garbage – Version 2.0
абе виж сега, тук за гарбидж незнам как точно седят нещата защото малко или много съм си пристрастен. тва е първия музикален албум по който съм се зарибявал и наистина го знам от до. слушайки края на една песен моментално и инстинктивно ме кара да си мисля за началото на следващата. Така че наистина не мога да си представя цялото нещо без някое от парчетата.
11. Unkle – Never Never Land
един друг от любимите ми музикални проекти. james lavelle фаща една турия народ (измежду които адски известни имена) инспириран от антивоенни настроения и тънка червена линия прави изключителен шедьовър. An eye for an eye makes the whole world blind.
11. Lovage – Music To Make Love To Your Old Lady By
Една колаборация на Mike Patton, Jennifer Charles и Dan The Automator показна в много параграфи. първо бате майк тачи трип-хопа и прави страхотен принос за него. второ, гласа на дженифър е адски адски секси. Заглавието подсказва и впечатлението което остава от слушането на албума. music to make love to your old lady by.
