Падайки бавно на горе
гледах себе си далече
вратата пред мен се затвори
и не виждах кой съм вече
Миг преди да се усетя
вече ставах някой друг
исках в тъмното да светя
но не беше тъмно тук
“Грешиш” крещях към слънцето
“незнаеш нищо ти за мен,
сам посях си зрънцето
което ме държи във плен”
И ето виж ме как се смея
нима си мислиш, че не зная?
но ръка да ти подам не смея
нали ще падна тук, от Рая…
Събуждам се във черна стая
във средата стол студен
като куче срещу него лая,
а гласът ми смъртно уморен
Една свирепа богомолка
спуска се със стържещ звук
и тази тъпа тъмна болка
помага ми да се съвзема Тук.
Оглеждам се със страх в очи
стегнато привързан аз към стола:
“Кой ме върза? Пак ли ти?
Карфици в мен ли си забола?
Не разбра ли ти ужасна твар
на очите верен ученик
аз си тръгнах там на тротоара
да не бъда твоя игленик.
Не разбра ли че не искам,
че ме няма вече тук
и че вечер тихичко се кискам
на болката ти черна аз на пук.
Забрави ме,просто си тръгни!
Остави ме и аз да поживея!
А ти на този стол седни
и виж че за другите сега ще пея!”
Врата се отвори с мощен трясък
и въздухът започна да бръмчи
и тварта с ужасен кървав краясък
впери в мен откраднати очи.
Метален блясък заслепи ме.
Леко щрак и после Бум!
Казах бързо Не!
Един разкусващ топъл шум…
…Сега съм тук и пиша като ученик:
bang,bang…what awful sound…
самотен, скъсан, весел игленик
bang,bang…my baby shot me down…
Групите, за които съм горд че възникват във България, и техните най-допринасящи според мен парчета.
И ето ме седящ в ранните часове, в черно-бялата си стая, твърдо решен да пиша за щастието, не толкова запленен именно от идеята да пиша за него, а просто така – за да дам начален тласък на колелото надявайки се инерцията да си свърши останалото. И така силно устремен по наклона, аз започвам да си мисля… Винаги съм смятал щастието за най-важното нещо в живота на човек. Както в моя така и в този на другите (някои просто не са го схванали правилно). Излишно е да спорим в това, като се има в предвид колко са плоски и еднозначни алтернативите.
И все пак само по себе си, макар и простичко звучащо, далеч не се оказва такова. Бивайки най-важното нещо в живота все пак го дължи именно на способността си да бута човек на пред. Наречи го енергия, живителна сила, стремеж, цел, прогрес… все синоними на щастието или неговата есенция – да бъде резултат от всички други важни неща в живота. Нанижи този живот в една последователна верига от събития, резултати, събития… Отиди в университет, създай основи за кариера, направи пари, резултата е същия. Задоволяване на собствените ти нужди. Тук се появява и най-големята черта на човека – егоизма. Знаете я приказката “няма безкористни дела”. Тя лежи на основите на това човек най-силно да желае собственото си щастие.
И все пак целта ми не е да впиша това в някаква графа или да му дам понятие. Надали някой ще изобрети правилна формула за щастие. Виждали сме ги тъжните богати хора. Много добре знаем, че не можем да се влюбваме насила. И изобщо, може ли по някакъв начин човек да постигне собственото си щастие? Ей така, със свои усилия. Ами май не. И май това му е най якото на щастието. Нещо като забранения плод. Желаеш го силно, когато не можеш да го имаш. А защо не можеш, защото не можеш да го предизвикаш. То си идва така, неподчинявайки се на никакви принципи. Същото е когато нещо някой път ти е смешно, някой път не ти е. Малко по-малко отивам към собственото си щастие. Ще ми се по някакъв начин да кажа кога и какво ме прави щастлив. Защото вътрешно чувствам че знам отговора. Сещам се за разни моменти изпълнени с нищета където отвъд всякаква логика и рационализъм 5 човека седим и се превиваме от смях водени от свръх чистата простотия. Нашата собствена. Някаква рандъм комбинация от сутиация, характер, спомени, настроение и среда? Няколко човека изпаднали в еднакво състояние на духа?
Напоследък ми казват че съм черноглед. Хах. Аз си го казвам даже напоследък. Но чудя се защо на фона на цялата тая мрачност и обреченост в която съм потънал с цялото си черногледие си седя и си умирам от кеф? Без причина, без заблуждение. Просто ми е кеф бе хора. Радвам се на всичко това което съм съжалявал преди месец, и може би пак ще съжалявам след още един. Знаете я и приказката за баланса и вечното редуване на върховете и спадовете. Вярно, ще си отбележат някои, при нас везните честичко клонят в оная, черногледата посока. Но какво пък. Само така можем най-ясно да откроим чистото безпричинно щастие и да му се насладим подобаващо.
Преди секунди затворих vbox-a ….Направо поразен…
На нашата звездна сцена се появи ярка звезда,светеща с абсолютната и неотричима светлина на гъз, намазан с фосфор.Все още съм потресен.Но става въпрос за „НАЙ-ГОЛЕМИЯЯЯЯ”- нашата нова музикална звезда, нашия нов театрален гений и неоспорим в своя чист кретенизъм Иван от Music Idol 2….
Признавам,че гледах разни неща от предаването, защото идеята ми харесва, но сега тотално оставам разочарован…Не знам дали това е точната дума…Все още се чудя толкова ли е на зле работата из милото ни общество,че един отявлен идиот успява да се превърне в нацинален герой.Герой…Зaщото повярвайте ми той е нещо като истински герой…Но целта на тези няколко думи не е отново да говоря за тоз пич , а за пореден път макар и малко пенсионерски да се възмутя от всички тъпни, които виждаме по улиците…
Защото идиотията и откровенната простотия ( да се зачита необразованост) вилнее по улиците и къщите като бик в магазин за порцелан,както се казваше в една английска поговорка…А най-тъпото е,че медиите все едо постоянно държат червен плащ пред очите му…Това са хора, чиято личност бива създадена и преескпонирана от телевизии( в скучая интернет) с една единствена цел-трупане на солидни капитали на гърба на оглупялото ни общество.Все още не мога да си обясня защо се получи така.Децата са тъпи, хората по улиците са тъпи и вече да си тъп е яко.Защото се котираш.Нямам идея как да се спре всичко,а напоследък си мисля, че и не може, просто защото не можеш да се възпротивиш на масите.Отказвам да повярвам, че няма хора, които осъзнават всичко това, не искам да повярвам и че всичко ще остане така…Не искам!
Но за съжаление вярвам.Защото вече тотално филма отива на драма - Чалга заведенията никнат като гъби,а ако не си от яките пичуи и мацки дето слушат чалга си наркоман.Ако изглеждаш различно си наркоман.Ако не харесваш масовото си наркоман.И подлежиш на постоянна 45-минутна проверка почти на голо всеки път, когато опиташ да минеш през подлеза па централна гара.ОК!Нямам нищо против чалгата.Не ме кефи, ама като има хора за нея добре.Просто защото трябва да се спре всичко тръгнало надолу…
И моля…Бъдете наркомани,защото именно тези „изпаднали хора” се убеждавам, че забелязват тези неща и се противат искренно, но просто остават като глас в пустиня, заглушени от хилядометрови колони, от които дъни яко гласът на нашия грой Иван ,който междувременно си бърка в пъпа пред 1000000 зрители на BTV…Евала батка!
….още нещо: Ебати не е исина как ме дразнят тез хорица дето слушат музика от телефона си по улиците…ама по-силничко така…така като сега е куул…дейба…за това има гениално изобретение наречено слушалки-едни такива малки неща дето се пъхат в ушите…
