soundcheck
остава моно
Saturday, March 29th, 2008 | tse…натискам кръглото копче и компа вече е включен…търся с поглед иконката на winamp-a.Намирам я и си пускам мъничко човече на Остава…След това млака разходка на бялата стрелкичка,две щракавания върху иоконата на Mozilla и отварям бялото поле New Post…
…След една табла шотве и се оказвам в „Петното”…Планът – концерт на Остава,за който специално изминах пътя София-Пловдив дава пъти в разстояние на 24 часа…С изненада и леко задовослтво разбирам, че ще покажат и нещо от новата им продукция…
Остава – група, към която поглеждам с едно особенно умиление…Интересни, различни, може би първите, които успяха да популязират малко по-ъндърграунд музиката сред изпълненото ни с Чалга пространство…Противоречиви мнения за тях…Че са надути,мислят се за най-големите на нашата малка скромна сцена, че това им дава прекалено самочувствие и така нататък…Ами добре…Така е…Хората си имат самочувствие, но смело мога да заявя, че има защо…Различни са, определено се придържат се към един особен стил навяващ усещане за Брит поп,пък и фактът, че заинтригуват толкова много и то различни хора с една не толкова популярна музика,в която мускулест негър не приплющява полу-гола негърка,или пък руса силиконова кака не раздрусва кръщно тяло и пее само за любофффф, е достатъчно показателен за мен…И тук снощи осъзнах проблема…Защото когато Остава пеят на живо…Ами нещо не се получава…И то само заради публиката…Просто имам чувството, че масата хора,които ходят на концертите им са от типа”аз ходя в „Строежа”….Ама само в сряда на ретро.” Щото е кул…Защото напоследък все повече забелязвам, че да си ъндърграунд в България е тъпа мода…Друго си е да кажеш на приятелката ти,която те кани да идете в Планета Пайнер-„…е не мога! Днес ще ходя на Остава…” уауууу! И така това забелязах сред публиката снощи..Тя не е публиката, която виждам на другите концерти, които посещавам…Дори нещо толкова тъпо като външен вид ги отличава…Няма го това приповдигнато чувство, че си на концерт…Всички седят и просто слушат какво им пеят хората отпред…А смело мога да кажа че Остава макар и по доста специфичен начин опитват да направят контакт с хората…Но когато отсреща те гледат леко безизразно май няма как да стане..Пък и адски ме впечатли фактът че дори самата група са дразни от факта, че хората идват само да чуят „Шоколад”…
Не исакм да звучи като пледоария в тяхна защита…Защото и аз снощи осъзнах че, колкото и да ги харесвам, просто на живо обстановката не е добра…Сега когато звучат от колоната до мен ги възприемем и усещам хиляди пъти по – добре…А и след снощното представяне на песни от новия албум осъзнах,че в него Остава губят това , с което най-много ме спечелиха…А именно текстове-едно привидно безмислено, но адски интересно съчетание на думи, които разказват най- вече за любов, но не по онзи тривиален и до болка писнал ми начин…За съжаление останах с впечатление, че всичко в новия албум ще е на английски…А все още не мога да възприема идеята за българска група,с песни на друг език…Някак странно ми е…Защото определено харесвам български групи,защото чувам нещо качествено на нашия си език…А те като че ли ще унищожат всичко което постигнаха с МОНО-един от любимите албуми като цяло сред папката ми музичка”…Така че Остава ще останат с МОНО за мен…А аз….Аз си пускам U2…
…Включвам плейра си към компа…Изтривам папката с Остава и на нейно място качвам PIF…време ми е за нещо малко по-лирично и което до сега не можа да ме разочарова…