|

от край време съществуват ония теории, едната за еволюцията, другата за деволюцията. и с дарвин хич не ми се спори в момента, а и няма смисъл защото не ми е точно там мисълта….прогресът няма нищо общо с физическото.глупаво е да разглеждаме обществото ни като регресиращо само поради факта, че като цяло вървим надолу.Прогресът сам по себе си не може да е едностранно явление, в което само вървим напред и сме супер яки и живота ни става много як.ако някой може да се сети за нещо, което има само положителни страни моля да се свърже с мен и да ми го посочи,защото лично аз не се сещам.вървенето напред е изпълнено с възходи и падения.ако ги нямаше паденията нямаше да можем да различим кога летим.

прогресираме всеки един момент от живота си,всяка секунда с всяка нова мисъл с всяко ново усещане,защото то ни дава чист опит, от който някои извличат онова тъпо название мъдрост.тъпо, защото според мен е трудно да се вслушаш в мнението на другите.просто като че ли ни е заложено изначално да си мислим, че сме винаги прави.а то и така е по добре.иначе щяхме всички да живеем по един и същи начин без грешки и без нищо.прогресираме, защото обогатяваме себе си като хора, способни да дадат трезва оценка за нещата.а трезвата оценка се появавява с прогреса на мисленето.

Мисленето трябва да се променя.Иначе всички щахме да тътрим на едно и също място без да можем да мръднем.Щяхме да си седим и да си живуркаме.Аз харесвам мисленето си сега.Повече от това, когато бях дете.Защото сега разбирам нещата по-добре ,което несъмнено се е повлияло от егн-то ми. регресът се явява в това да си седиш на старото диридже.Не е важно дали светът ти изглежда само като нарисуван в детска книжка, в която имаш две-три основни неща да правиш-да ядеш, да спиш и да се кефиш. Ясно. Звучи адски привлекателно и лесно ама ми вее и нотка на пълна ленност. Няма смисъл да търсим лесното.Лесните неща не са истинските.Пък и замислете се колко много по- щастливи сте се почувствали, след като сте постигнали нещо след много усилия.

та трябваше да кажа кое е важното.важното е да осъзнаеш, че всичко тук не е хубавко и прекрасно, а да успееш да се намериш истинските усмихнати случки и хора сред боклуците калта и мръсотията.Стероетипите се налагат от самите хора.не от обществото.ясно, че има някви общо приети правила, които всички следваме.ама в крайна сметка се замислете колко от вас са чували-„ти си ебати странния/ата” и се замислете наистина ли живеете в стереотип?

А относно аритметичната прогресия дето била регресия…май когато изживееш нещо, което ти достави нещо като неописуемо щастие се радваш,а не съжаляваш, че не си изживал друго.или поне при мен е така…

от край време съществуват ония теории, едната за еволюцията, другата за деволюцията. и с дарвин хич не ми се спори в момента, а и няма смисъл защото не ми е точно там мисълта. много източни култури проповядват нищетата на тялото в сравнение с духа, и постепенното му надделяване с течение на времето, в което се състои и същинския регрес. и докато крайните там техни теории разправят как всичко тръгнало от един цял нематериялен разум и ще стигне до най-обикновената безчувствена плът, когато ще настъпи и края на човечеството, мен ми правят впечатление няколко аналогии на тоя регрес, някои по съществени и някои по образно казано.

ако сме в особено настроение и ни се мислят разни недотолкова изпълнени с логика мисли, в каквото съм именно аз в момента, ще забележим че физическото ни житие се състои от простата дума стареене (наречи го и растеж, но според мен той е незначителен пред въпросното стареене). тоест веднага бихме могли да покажем живота като едно бавно тлеене на тялото, докато пламъка не изгасне съвсем. едно дълго умиране и обезводняване на клетките. но както са казали споменатите по горе философи – теглим една майна на тялото, то не е важно. нали духът просперира?

загърбвайки настрана опита който човек натрупва с времето, насочвам внимание към другите неща които той натрупва. мозъка като един огромен ментален хард-диск предполагам че си има някакви капацитети. моя понякога вече взима да се задръства. от мисли. от спомени. от внушения. от цели. и от куп други неща. незнам как е било на времето но си мисля че нашето общество е осеяно от куп фалшиво натикани модели на подражание, в чийто резултат се получава едно огромно масово задръстване. не че наричам вас и себе си задръстеняци, но мен лично много повече ми харесва начина ми на мислене, когато бях 17 годишен. може би беше наивно, глупаво, дори неверно. но определено го предпочитам. наблюдавайки разни други хора усещам подобен вкус в устата. вкус който хич не ми напомня на светъл път нагоре. някои хора ми се виждат по-вглъбени, други по-глупави, трети по-отдалечени. хората обичат да го обясняват с израза – хората растат, променят се. но с изключение на замогването, не виждам много от положителните промени които идват с годинките (освен ако си падаш по болести и отговорности).

казват че живота и щастието са неизменно свързани със разнообразието и впечатлението от нови и невидяни неща. аз съм твърдо зад това мнение. и ако погледнем малко по-философски вселената – като един огромен низ от нови неща на които ти предстои да се впечатляваш бихме могли да кажем, че със всяка минута и със всяко едно ново видяно нещо, купчината от останалите невидяни неща намалява с едно. една дълга аритметична прогресия изразяваща регреса в нашия живот. И макар във вашите очи това да изглежда черногледо, за мен е проста и обикновена истина, която макар да съществува не ни определя. също като смъртта. we all die дето се вика, ама никой не е седнал да реве . а новите неща са си все още там.

п.с. топката е в тсе. на него се пада честта да брани прогреса и да довърши първата тема на най-новата ни рубрика.