|

С извинение към женската половина от човечеството или по-общо казано, всички които са нямали детство, защото винаги се намират изключения, тук ще си поговорим малко за игри. И по точно за времето, когато гейм индустрията не беше масова машина за правене на пари, а свободно и неизучено поле за проява на гениялност в някакво отношение. Времената, в които технологичното ограничение даваше стимул за търсене на нов и нестандартен начин даден продукт да се набие в хорските очи. Няма да изпадам в излишни словоизлияния, за това как от 2000-та година насам единствените нововъведения във всяка следваща игра насам са свързани с визуалния й изглед. Простичкия факт, че игри вече се правят само за масовия потребител, което би се отъждествило с това по щандовете да почнат да продават само Паулу Коелю. Така че за хора като мен остава единствено да се връщаме обратно към корените…

Earth Worm Jim

Почвам с нещо простичко и всеизвестно, и естествено абсолютно гениялно. Средата на 90-те, ерата на jump’n'run-a, в която надали е имало дете което да не е попадало. И сред милионите скачачи на хоризонта като Mario, Sonic, Jazzjack, Rayman и още каква ли не паплач, се появяват Shiny (кои са Shiny? Създателите на MDK и Messiah). Взимат наглед простичкия геймплей (бягаш и скачаш както се досещаш) и го потапят в една от най-култовите атмосфери, които съм виждал за подобен тип игри. И не ти говоря само за арт декора на нивата. Може някой от вас да е гледал едноименното анимационно филмче, правено от един тип стоящ зад разни по-нестандартни анимациики, стил златните дни на cartoon network (помните ли what a cartoon? да, тези дни). Стои и зад The Neverhood, но за това ще си поговорим друг път. Именно от такава атмосфера са се инспирирали и Shiny, така че гротеската струи отвсякъде, за разлика от шаренките и детински еквиваленти излезли до този момент, че и след това.

На втори поглед идва разнообразието. Без никаква нотка излишно оригиналничене, нивата са толкова различни едно от друго, че в даден момент имаш чувството че играеш различна игра. Виж бънджи нивото или нивото с кучето и ще разбереш какво имам в предвид. Да не говорим за адски многото пътища в които можеш да минеш едно ниво. Само на първото бях открил 3-4 пътя (и то хич не лесно), нямам си и представа в следващите колко много има.

Абе накрато, играта е богата. Адски богата. Можеш да я препреиграваш, и постоянно ще откриваш разни неща. Малките детайли, пълно е с тях. Хумора е леко twisted, леко извратен, подобно на вече споменатия cartoon network. Оставаш с чувството, че играеш играта не заради самия фън на играенето (а то си е фън), а заради всичко останало. За бога, с единия от трите ти бутона супер-дупер костюма на Джим вади червея от себе си и налага гадовете с него като камшик. Култ.