|

„axhhaxh malko im beshe triaashe da stroshme si4ki dedalki… tiq prasetata se praat na primerni kato ne metat bombi i ne troshat sedalki mislqt 4e she vleznat v SHL… i kato pak gi naebe tuluza… pak she po4ne starata pesen na nov glas… da tro6at..”

Един от коментарите под клипче в определен български сайт аналог на youtube след „вечното дерби”.

Не искам да коментирам темата Левски-ЦСКА, нивото на българския футбол, или колко вечно и още повече колко е дерби „вечното дерби”…

Авторът започва язвителната си забележка с гръмкото междуметие „axhhaxh”, което неоспоримо и еднозначно представя приповдигнатото му настроение. Но от какво ли е развълнуван лирическият герой? Имайки предвид обстановката породила това най-бляскаво произведение, можем да съдим, че единствено загубата на титлата на България е спомогнала този изтънчен смях да бъде просвирен от въображаемо гаменският му глас.Лирическият герой е силно заинтригуван и развълнуван, което ясно личи в повторението на звука „Xh”. Трудността на произнасянето му е достатъчно доказателство за щастието изпълнило цялото същество на автора.

Отърсен от първоначалния си изблик, героят изрязява личното си мнение за случилото се като по този начин с почти виртуозен изказ успява да въведе и основния конфликт в произведението.Явно някой някъде е трошил седалки.Но защо?И зашо героят е толкова развълнуван от факта?Интересен феномен е родеенето му по изказ и словообразуване с Валери Петров.Автора използва думи от ежедневието като „triaa6e”, “stroshme”, “si4ki”, за да скъси дистанцията с читателя, ограничвайки се от използването на сложни словосъчетания, метафори, правопис и цели думи. Майсторството му на обличане на думите в чувство е завиден и го издига и поставя на пиадестала, съграден от мършавото ни, унизено и принизено общество,а именно пиадестала на обикновения простак.Ясно осезателно е разочарованието му, че не е постигнал основната си цел „da stro6i si4ki dedalki”…

В следващия ред се запознаваме и с протагониста в повествованието…С ироничното и дори стигащо до саркастично „прасета” лирическият герой ясно показва омразата угнетила душата му.Той е разтърсен,възмутен.Неговотто възмущение надхвърля границите на нормалното и достига до пълно отрицание.Героят се проявява като изключително силна личност, готова да се бори срещу недъзите на своето време-„ tiq prasetata se praat na primerni kato ne metat bombi i ne troshat sedalki” Той е готов да се изправи срещу нормалното държание и ценности.Той е открил своите истини и е готов да ги отстоява на всяка цена.Тук си проличава и бунтарскя му дух. Готов е на велика саможертва,може би дори на хекатомба, за да се справи с това. което е като трън в очите му.Може би той се асоцеира с Ботевия четник…”но стига ми тази награда, да каже нявга народа…” За него е важно да остави поне половин сектор без седалки с единствената надежда тъпите му шибани приятели/гамени да запомнят подвига му и гордо да продължат войната срещу нормалните хора…

В следващите редове се появява и трети герой в повествонаието tuluza., която очевидно е наебала някой…Красивият и изразителен глагол „наебе” говори сам по себе си за отдадеността и любовта на повествователя към делото му…Явно тулуза е един от приятелите му…може би брата му по оръжие готовида влезе рамо до рамо с него в двубоя срещу врага, забравяйки тъпата и ненужна никому дума патриотизъм…

За съжаление в следващите редове героят губи от красотата и уникалността на изказа си, принизявайки се до минум правописни грешки и съкращения…Може би и това е единствената слабост на тази творба…Може би това я дели и от названието шедьовър…

Но в последното си проличава истиснкото масйторство на разказвача.Той оставя своето послание за бъдните поколения.Заповедната форма е не случайно избрана.Това показва колко е убеден в правотата на своето дело.Финалните му слова го овековечават в съзнанието и сърцата не всеки докоснал се до произведението му, изсичайки с огнени думи в сърцето му „ГОВЕДО”.

Произведението е изпълнено с драматизъм и лично откровение.Лирическият герой е силно завладяващ и въздейставащ.Той успява да се извиси и заеме своето място сред дървото на бългаските творци, успявайки да изрита Дядо Вазов и сам да се провъзгласи за патраирх на българска литература, до човек с главано ч,до олигофрен с главно Г…

от край време съществуват ония теории, едната за еволюцията, другата за деволюцията. и с дарвин хич не ми се спори в момента, а и няма смисъл защото не ми е точно там мисълта….прогресът няма нищо общо с физическото.глупаво е да разглеждаме обществото ни като регресиращо само поради факта, че като цяло вървим надолу.Прогресът сам по себе си не може да е едностранно явление, в което само вървим напред и сме супер яки и живота ни става много як.ако някой може да се сети за нещо, което има само положителни страни моля да се свърже с мен и да ми го посочи,защото лично аз не се сещам.вървенето напред е изпълнено с възходи и падения.ако ги нямаше паденията нямаше да можем да различим кога летим.

прогресираме всеки един момент от живота си,всяка секунда с всяка нова мисъл с всяко ново усещане,защото то ни дава чист опит, от който някои извличат онова тъпо название мъдрост.тъпо, защото според мен е трудно да се вслушаш в мнението на другите.просто като че ли ни е заложено изначално да си мислим, че сме винаги прави.а то и така е по добре.иначе щяхме всички да живеем по един и същи начин без грешки и без нищо.прогресираме, защото обогатяваме себе си като хора, способни да дадат трезва оценка за нещата.а трезвата оценка се появавява с прогреса на мисленето.

Мисленето трябва да се променя.Иначе всички щахме да тътрим на едно и също място без да можем да мръднем.Щяхме да си седим и да си живуркаме.Аз харесвам мисленето си сега.Повече от това, когато бях дете.Защото сега разбирам нещата по-добре ,което несъмнено се е повлияло от егн-то ми. регресът се явява в това да си седиш на старото диридже.Не е важно дали светът ти изглежда само като нарисуван в детска книжка, в която имаш две-три основни неща да правиш-да ядеш, да спиш и да се кефиш. Ясно. Звучи адски привлекателно и лесно ама ми вее и нотка на пълна ленност. Няма смисъл да търсим лесното.Лесните неща не са истинските.Пък и замислете се колко много по- щастливи сте се почувствали, след като сте постигнали нещо след много усилия.

та трябваше да кажа кое е важното.важното е да осъзнаеш, че всичко тук не е хубавко и прекрасно, а да успееш да се намериш истинските усмихнати случки и хора сред боклуците калта и мръсотията.Стероетипите се налагат от самите хора.не от обществото.ясно, че има някви общо приети правила, които всички следваме.ама в крайна сметка се замислете колко от вас са чували-„ти си ебати странния/ата” и се замислете наистина ли живеете в стереотип?

А относно аритметичната прогресия дето била регресия…май когато изживееш нещо, което ти достави нещо като неописуемо щастие се радваш,а не съжаляваш, че не си изживал друго.или поне при мен е така…

от край време съществуват ония теории, едната за еволюцията, другата за деволюцията. и с дарвин хич не ми се спори в момента, а и няма смисъл защото не ми е точно там мисълта. много източни култури проповядват нищетата на тялото в сравнение с духа, и постепенното му надделяване с течение на времето, в което се състои и същинския регрес. и докато крайните там техни теории разправят как всичко тръгнало от един цял нематериялен разум и ще стигне до най-обикновената безчувствена плът, когато ще настъпи и края на човечеството, мен ми правят впечатление няколко аналогии на тоя регрес, някои по съществени и някои по образно казано.

ако сме в особено настроение и ни се мислят разни недотолкова изпълнени с логика мисли, в каквото съм именно аз в момента, ще забележим че физическото ни житие се състои от простата дума стареене (наречи го и растеж, но според мен той е незначителен пред въпросното стареене). тоест веднага бихме могли да покажем живота като едно бавно тлеене на тялото, докато пламъка не изгасне съвсем. едно дълго умиране и обезводняване на клетките. но както са казали споменатите по горе философи - теглим една майна на тялото, то не е важно. нали духът просперира?

загърбвайки настрана опита който човек натрупва с времето, насочвам внимание към другите неща които той натрупва. мозъка като един огромен ментален хард-диск предполагам че си има някакви капацитети. моя понякога вече взима да се задръства. от мисли. от спомени. от внушения. от цели. и от куп други неща. незнам как е било на времето но си мисля че нашето общество е осеяно от куп фалшиво натикани модели на подражание, в чийто резултат се получава едно огромно масово задръстване. не че наричам вас и себе си задръстеняци, но мен лично много повече ми харесва начина ми на мислене, когато бях 17 годишен. може би беше наивно, глупаво, дори неверно. но определено го предпочитам. наблюдавайки разни други хора усещам подобен вкус в устата. вкус който хич не ми напомня на светъл път нагоре. някои хора ми се виждат по-вглъбени, други по-глупави, трети по-отдалечени. хората обичат да го обясняват с израза - хората растат, променят се. но с изключение на замогването, не виждам много от положителните промени които идват с годинките (освен ако си падаш по болести и отговорности).

казват че живота и щастието са неизменно свързани със разнообразието и впечатлението от нови и невидяни неща. аз съм твърдо зад това мнение. и ако погледнем малко по-философски вселената - като един огромен низ от нови неща на които ти предстои да се впечатляваш бихме могли да кажем, че със всяка минута и със всяко едно ново видяно нещо, купчината от останалите невидяни неща намалява с едно. една дълга аритметична прогресия изразяваща регреса в нашия живот. И макар във вашите очи това да изглежда черногледо, за мен е проста и обикновена истина, която макар да съществува не ни определя. също като смъртта. we all die дето се вика, ама никой не е седнал да реве :). а новите неща са си все още там.

п.с. топката е в тсе. на него се пада честта да брани прогреса и да довърши първата тема на най-новата ни рубрика.

Падайки бавно на горе
гледах себе си далече
вратата пред мен се затвори
и не виждах кой съм вече

Миг преди да се усетя
вече ставах някой друг
исках в тъмното да светя
но не беше тъмно тук

“Грешиш” крещях към слънцето
“незнаеш нищо ти за мен,
сам посях си зрънцето
което ме държи във плен”

И ето виж ме как се смея
нима си мислиш, че не зная?
но ръка да ти подам не смея
нали ще падна тук, от Рая…

Събуждам се във черна стая

във средата стол студен

като куче срещу него лая,

а гласът ми смъртно уморен

Една свирепа богомолка

спуска се със стържещ звук

и тази тъпа тъмна болка

помага ми да се съвзема Тук.

Оглеждам се със страх в очи

стегнато привързан аз към стола:

“Кой ме върза? Пак ли ти?

Карфици в мен ли си забола?

Не разбра ли ти ужасна твар

на очите верен ученик

аз си тръгнах там на тротоара

да не бъда твоя игленик.

Не разбра ли че не искам,

че ме няма вече тук

и че вечер тихичко се кискам

на болката ти черна аз на пук.

Забрави ме,просто си тръгни!

Остави ме и аз да поживея!

А ти на този стол седни

и виж че за другите сега ще пея!”

Врата се отвори с мощен трясък

и въздухът започна да бръмчи

и тварта с ужасен кървав краясък

впери в мен откраднати очи.

Метален блясък заслепи ме.

Леко щрак и после Бум!

Казах бързо Не!

Един разкусващ топъл шум…

…Сега съм тук и пиша като ученик:

bang,bang…what awful sound…

самотен, скъсан, весел игленик

bang,bang…my baby shot me down…

Групите, за които съм горд че възникват във България, и техните най-допринасящи според мен парчета.

• 11. PIF - Там Назад
• 11. Gravity Co - Mr No One
• 11. Щурците - Среща
• 11. Анимационерите - Snowboard
• 11. Джендема - Стара Градска
• 11. Стефан Вълдобрев - Вълк
• 11. Skoda - #34
• 11. Васко - Болката От Ляво
• 11. Киора - Вярвам Във Теб
• 11. Wickeda - Боби
• 11. Остава - Merci Beaucoup

И ето ме седящ в ранните часове, в черно-бялата си стая, твърдо решен да пиша за щастието, не толкова запленен именно от идеята да пиша за него, а просто така - за да дам начален тласък на колелото надявайки се инерцията да си свърши останалото.  И така силно устремен по наклона, аз започвам да си мисля… Винаги съм смятал щастието за най-важното нещо в живота на човек. Както в моя така и в този на другите (някои просто не са го схванали правилно). Излишно е да спорим в това, като се има в предвид колко са плоски и еднозначни алтернативите.

И все пак само по себе си, макар и простичко звучащо, далеч не се оказва такова. Бивайки най-важното нещо в живота все пак го дължи именно на способността си да бута човек на пред. Наречи го енергия, живителна сила, стремеж, цел, прогрес… все синоними на щастието или неговата есенция - да бъде резултат от всички други важни неща в живота. Нанижи този живот в една последователна верига от събития, резултати, събития… Отиди в университет, създай основи за кариера, направи пари, резултата е същия. Задоволяване на собствените ти нужди. Тук се появява и най-големята черта на човека - егоизма. Знаете я приказката “няма безкористни дела”. Тя лежи на основите на това човек най-силно да желае собственото си щастие.

И все пак целта ми не е да впиша това в някаква графа или  да му дам понятие. Надали някой ще изобрети правилна формула за щастие. Виждали сме ги тъжните богати хора. Много добре знаем, че не можем да се влюбваме насила. И изобщо, може ли по някакъв начин човек да постигне собственото си щастие? Ей така, със свои усилия. Ами май не. И май това му е най якото на щастието. Нещо като забранения плод. Желаеш го силно, когато не можеш да го имаш. А защо не можеш, защото не можеш да го предизвикаш. То си идва така, неподчинявайки се на никакви принципи. Същото е когато нещо някой път ти е смешно, някой път не ти е. Малко по-малко отивам към собственото си щастие. Ще ми се по някакъв начин да кажа кога и какво ме прави щастлив. Защото вътрешно чувствам че знам отговора. Сещам се за разни моменти изпълнени с нищета където отвъд всякаква логика и рационализъм 5 човека седим и се превиваме от смях водени от свръх чистата простотия. Нашата собствена. Някаква рандъм комбинация от сутиация, характер, спомени, настроение и среда? Няколко човека изпаднали в еднакво състояние на духа?

Напоследък ми казват че съм черноглед. Хах. Аз си го казвам даже напоследък. Но чудя се защо на фона на цялата тая мрачност и обреченост в която съм потънал с цялото си черногледие си седя и си умирам от кеф? Без причина, без заблуждение. Просто ми е кеф бе хора. Радвам се на всичко това което съм съжалявал преди месец, и може би пак ще съжалявам след още един. Знаете я и приказката за баланса и вечното редуване на върховете и спадовете. Вярно, ще си отбележат някои, при нас везните честичко клонят в оная, черногледата посока. Но  какво пък. Само така можем най-ясно да откроим чистото безпричинно щастие и да му се насладим подобаващо.

Преди секунди затворих vbox-a ….Направо поразен…

На нашата звездна сцена се появи ярка звезда,светеща с абсолютната и неотричима светлина на гъз, намазан с фосфор.Все още съм потресен.Но става въпрос за „НАЙ-ГОЛЕМИЯЯЯЯ”- нашата нова музикална звезда, нашия нов театрален гений и неоспорим в своя чист кретенизъм Иван от Music Idol 2….

Признавам,че гледах разни неща от предаването, защото идеята ми харесва, но сега тотално оставам разочарован…Не знам дали това е точната дума…Все още се чудя толкова ли е на зле работата из милото ни общество,че един отявлен идиот успява да се превърне в нацинален герой.Герой…Зaщото повярвайте ми той е нещо като истински герой…Но целта на тези няколко думи не е отново да говоря за тоз пич , а за пореден път макар и малко пенсионерски да се възмутя от всички тъпни, които виждаме по улиците…

Защото идиотията и откровенната простотия ( да се зачита необразованост) вилнее по улиците и къщите като бик в магазин за порцелан,както се казваше в една английска поговорка…А най-тъпото е,че медиите все едо постоянно държат червен плащ пред очите му…Това са хора, чиято личност бива създадена и преескпонирана от телевизии( в скучая интернет) с една единствена цел-трупане на солидни капитали на гърба на оглупялото ни общество.Все още не мога да си обясня защо се получи така.Децата са тъпи, хората по улиците са тъпи и вече да си тъп е яко.Защото се котираш.Нямам идея как да се спре всичко,а напоследък си мисля, че и не може, просто защото не можеш да се възпротивиш на масите.Отказвам да повярвам, че няма хора, които осъзнават всичко това, не искам да повярвам и че всичко ще остане така…Не искам!

Но за съжаление вярвам.Защото вече тотално филма отива на драма - Чалга заведенията никнат като гъби,а ако не си от яките пичуи и мацки дето слушат чалга си наркоман.Ако изглеждаш различно си наркоман.Ако не харесваш масовото си наркоман.И подлежиш на постоянна 45-минутна проверка почти на голо всеки път, когато опиташ да минеш през подлеза па централна гара.ОК!Нямам нищо против чалгата.Не ме кефи, ама като има хора за нея добре.Просто защото трябва да се спре всичко тръгнало надолу…

И моля…Бъдете наркомани,защото именно тези „изпаднали хора” се убеждавам, че забелязват тези неща и се противат искренно, но просто остават като глас в пустиня, заглушени от хилядометрови колони, от които дъни яко гласът на нашия грой Иван ,който междувременно си бърка в пъпа пред 1000000 зрители на BTV…Евала батка!

….още нещо: Ебати не е исина как ме дразнят тез хорица дето слушат музика от телефона си по улиците…ама по-силничко така…така като сега е куул…дейба…за това има гениално изобретение наречено слушалки-едни такива малки неща дето се пъхат в ушите…

…натискам кръглото копче и компа вече е включен…търся с поглед иконката на winamp-a.Намирам я и си пускам мъничко човече на Остава…След това млака разходка на бялата стрелкичка,две щракавания върху иоконата на Mozilla и отварям бялото поле New Post…

…След една табла шотве и се оказвам в „Петното”…Планът – концерт на Остава,за който специално изминах пътя София-Пловдив дава пъти в разстояние на 24 часа…С изненада и леко задовослтво разбирам, че ще покажат и нещо от новата им продукция…

Остава – група, към която поглеждам с едно особенно умиление…Интересни, различни, може би първите, които успяха да популязират малко по-ъндърграунд музиката сред изпълненото ни с Чалга пространство…Противоречиви мнения за тях…Че са надути,мислят се за най-големите на нашата малка скромна сцена, че това им дава прекалено самочувствие и така нататък…Ами добре…Така е…Хората си имат самочувствие, но смело мога да заявя, че има защо…Различни са, определено се придържат се към един особен стил навяващ усещане за Брит поп,пък и фактът, че заинтригуват толкова много и то различни хора с една не толкова популярна музика,в която мускулест негър не приплющява полу-гола негърка,или пък руса силиконова кака не раздрусва кръщно тяло и пее само за любофффф, е достатъчно показателен за мен…И тук снощи осъзнах проблема…Защото когато Остава пеят на живо…Ами нещо не се получава…И то само заради публиката…Просто имам чувството, че масата хора,които ходят на концертите им са от типа”аз ходя в „Строежа”….Ама само в сряда на ретро.” Щото е кул…Защото напоследък все повече забелязвам, че да си ъндърграунд в България е тъпа мода…Друго си е да кажеш на приятелката ти,която те кани да идете в Планета Пайнер-„…е не мога! Днес ще ходя на Остава…” уауууу! И така това забелязах сред публиката снощи..Тя не е публиката, която виждам на другите концерти, които посещавам…Дори нещо толкова тъпо като външен вид ги отличава…Няма го това приповдигнато чувство, че си на концерт…Всички седят и просто слушат какво им пеят хората отпред…А смело мога да кажа че Остава макар и по доста специфичен начин опитват да направят контакт с хората…Но когато отсреща те гледат леко безизразно май няма как да стане..Пък и адски ме впечатли фактът че дори самата група са дразни от факта, че хората идват само да чуят „Шоколад”…

Не исакм да звучи като пледоария в тяхна защита…Защото и аз снощи осъзнах че, колкото и да ги харесвам, просто на живо обстановката не е добра…Сега когато звучат от колоната до мен ги възприемем и усещам хиляди пъти по – добре…А и след снощното представяне на песни от новия албум осъзнах,че в него Остава губят това , с което най-много ме спечелиха…А именно текстове-едно привидно безмислено, но адски интересно съчетание на думи, които разказват най- вече за любов, но не по онзи тривиален и до болка писнал ми начин…За съжаление останах с впечатление, че всичко в новия албум ще е на английски…А все още не мога да възприема идеята за българска група,с песни на друг език…Някак странно ми е…Защото определено харесвам български групи,защото чувам нещо качествено на нашия си език…А те като че ли ще унищожат всичко което постигнаха с МОНО-един от любимите албуми като цяло сред папката ми музичка”…Така че Остава ще останат с МОНО за мен…А аз….Аз си пускам U2…

…Включвам плейра си към компа…Изтривам папката с Остава и на нейно място качвам PIF…време ми е за нещо малко по-лирично и което до сега не можа да ме разочарова…

attacking soon