Литературна патриаршия на тема футбол
May 12th, 2008 | tse„axhhaxh malko im beshe triaashe da stroshme si4ki dedalki… tiq prasetata se praat na primerni kato ne metat bombi i ne troshat sedalki mislqt 4e she vleznat v SHL… i kato pak gi naebe tuluza… pak she po4ne starata pesen na nov glas… da tro6at..”
Един от коментарите под клипче в определен български сайт аналог на youtube след „вечното дерби”.
Не искам да коментирам темата Левски-ЦСКА, нивото на българския футбол, или колко вечно и още повече колко е дерби „вечното дерби”…
Авторът започва язвителната си забележка с гръмкото междуметие „axhhaxh”, което неоспоримо и еднозначно представя приповдигнатото му настроение. Но от какво ли е развълнуван лирическият герой? Имайки предвид обстановката породила това най-бляскаво произведение, можем да съдим, че единствено загубата на титлата на България е спомогнала този изтънчен смях да бъде просвирен от въображаемо гаменският му глас.Лирическият герой е силно заинтригуван и развълнуван, което ясно личи в повторението на звука „Xh”. Трудността на произнасянето му е достатъчно доказателство за щастието изпълнило цялото същество на автора.
Отърсен от първоначалния си изблик, героят изрязява личното си мнение за случилото се като по този начин с почти виртуозен изказ успява да въведе и основния конфликт в произведението.Явно някой някъде е трошил седалки.Но защо?И зашо героят е толкова развълнуван от факта?Интересен феномен е родеенето му по изказ и словообразуване с Валери Петров.Автора използва думи от ежедневието като „triaa6e”, “stroshme”, “si4ki”, за да скъси дистанцията с читателя, ограничвайки се от използването на сложни словосъчетания, метафори, правопис и цели думи. Майсторството му на обличане на думите в чувство е завиден и го издига и поставя на пиадестала, съграден от мършавото ни, унизено и принизено общество,а именно пиадестала на обикновения простак.Ясно осезателно е разочарованието му, че не е постигнал основната си цел „da stro6i si4ki dedalki”…
В следващия ред се запознаваме и с протагониста в повествованието…С ироничното и дори стигащо до саркастично „прасета” лирическият герой ясно показва омразата угнетила душата му.Той е разтърсен,възмутен.Неговотто възмущение надхвърля границите на нормалното и достига до пълно отрицание.Героят се проявява като изключително силна личност, готова да се бори срещу недъзите на своето време-„ tiq prasetata se praat na primerni kato ne metat bombi i ne troshat sedalki” Той е готов да се изправи срещу нормалното държание и ценности.Той е открил своите истини и е готов да ги отстоява на всяка цена.Тук си проличава и бунтарскя му дух. Готов е на велика саможертва,може би дори на хекатомба, за да се справи с това. което е като трън в очите му.Може би той се асоцеира с Ботевия четник…”но стига ми тази награда, да каже нявга народа…” За него е важно да остави поне половин сектор без седалки с единствената надежда тъпите му шибани приятели/гамени да запомнят подвига му и гордо да продължат войната срещу нормалните хора…
В следващите редове се появява и трети герой в повествонаието tuluza., която очевидно е наебала някой…Красивият и изразителен глагол „наебе” говори сам по себе си за отдадеността и любовта на повествователя към делото му…Явно тулуза е един от приятелите му…може би брата му по оръжие готовида влезе рамо до рамо с него в двубоя срещу врага, забравяйки тъпата и ненужна никому дума патриотизъм…
За съжаление в следващите редове героят губи от красотата и уникалността на изказа си, принизявайки се до минум правописни грешки и съкращения…Може би и това е единствената слабост на тази творба…Може би това я дели и от названието шедьовър…
Но в последното си проличава истиснкото масйторство на разказвача.Той оставя своето послание за бъдните поколения.Заповедната форма е не случайно избрана.Това показва колко е убеден в правотата на своето дело.Финалните му слова го овековечават в съзнанието и сърцата не всеки докоснал се до произведението му, изсичайки с огнени думи в сърцето му „ГОВЕДО”.
Произведението е изпълнено с драматизъм и лично откровение.Лирическият герой е силно завладяващ и въздейставащ.Той успява да се извиси и заеме своето място сред дървото на бългаските творци, успявайки да изрита Дядо Вазов и сам да се провъзгласи за патраирх на българска литература, до човек с главано ч,до олигофрен с главно Г…
